ПРОБЛЕМИ НА ПОСТМОДЕРНОСТТА

Електронно списание

ISSN:1314-3700
Creative Commons License
Имейл на списанието
PMPjournal@swu.bg

За някои структурни образци на присъединяването на периферните общества към модерността

Христо Стоянов

Резюме

Цел на настоящия анализ е с помощта на връщането към социологическата класика (специално към Макс Вебер) да поставя на обсъждане когнитивния потенциал на социологическите интерпретации, основани на имплицитното или експлицитното приемане на тезата за универсализма, т.е. че в по-развитите страни посочват пътя на развитие на по-малко развитите или че всички общества повтарят едни универсални образци на развитие само сразлика във времето. Това включва както тези от типа на "еволюционните универсалии" на Т. Парсънс, така и на т.нар. "догонваща модернизация".

В съответтвие с това анализите, изхождащи от това разбиране, отделните аспекти на социалните промени - икономически, политически, социокултурни и пр.) са ориентирани към възприемането на образеца на индустриализацията в Западна Европа и на нормативно-политическия модел на САЩ. Въпреки множеството подходи, приложени към проучването на някогашните общества на 'реалния социализъм' след 1990 (вж. напр.: Reißig, 1994), тази теза доминира в социалнонаучното разглеждане на тези общества. Разпространението на подобни изходни предпоставки се подсилва от процесите на глобализация и европеизация. Ако приемем разбирането на Н. Елиас, че социологията е лов на митове, то в първо приближение бих характеризирал отстояването на тезата за универсализма като мит и/или идеология, която търси начини да 'присади' структурните образци на високо развитите западни общества. Става дума за основателността на приложението на тези концепции при анализа на обществата, не принадлежащи към този кръг, т.е. до колко използуването им при изучаването на не-западните общества допринася за адекватното аналитично осмисляне на последните. Иначе казано: Приемането на тезата за универсализма прикрива спецификата на социалната тъкан на обществата, намиращи се извън границите на западното модернизционно ядро. Тези ще се опитам с помощта на обръщането към М. Вебер да очертая ролята на path dependency за разбирането на интегриращите се в световната система периферни общества. Затова и позоваването на съвременни автори служи по-скоро като илюстрация за проявленията на тези образци.

 

 

Пълен текст