В Старобългарската житиеписна литература от ІХ до ХVІ са налице
множество примери за възпитание, обучение и образование в
манастирите и при отшелничеството. Настоящата разработка се
основава на задълбоченото проучване на създадените и
разпространявани в този период жития на славянските просветители
Константин-Кирил Философ, Методий, Климент и Наум; жития на
отшелниците Иван Рилски, Прохор Пшински, Гавраил Лесновски, Йоаким
Осоговски /Сарандапорски/; жития на жените - светици Юлияния,
Филотея Темнишка, Параскева Епиватска - Петка Търновска; жития на
държавните и църковни дейци Михаил Воин, Патриарх Йоаким Първи,
Иларион Мъгленски, Митрополит Петър, Теодосий Търновски, Ромил
Видински и други.
След дълбочинно проучване на посочените житиеписни творби се
правят изводи за възпитание и образованието получавано в школи и
манастири; за монашеството, мъченичеството и старчеството.
Обуславя се и необходимостта от ръководство на духовния
живот, от опознаване и
усъвършенстване на човека, от подкрепа в лишенията и устояване на
изкушенията както в миналото, така и в съвременността.
Ключови думи : обучение, образование, възпитание, монашество