Времето, в което живеем, налага съществени
промени в социологическото познание. От първия съветски изкуствен
спътник на Земята започна ера на социална транзитивност, пренасяща
се и в предметната насоченост на социологическото
познание.
До днес социологията премина няколко етапа
в развоя на своя познавателен интерес. Най-напред - към същността
на обществото. След това - към неговата историческа характеристика.
В лицето на емпиричната социлогия тя се превърна и в дескрипция на
сегашното, на това "тук" и "сега".
Проявиха се и тенденции към очертаване на
перспективата. Така общата терия на обществото започна да се
превръща и в социална футурология. Всичко в тази социология
придобива вид на преобразено досегашно състояние.
Днешният ден на обществото изисква
познание предимно за бъдното състояние на човечеството. Изисква,
налага и то императивно, проспекции. Прозренията в идущото
състояние на обществото, доколкото те са или се стремвят да са
научи прозрения, стават, следва да стават, ръководни начала в
изучаването на сегашното.
Разширяващото се поприще на обществената
практика в извъземието налага преход от творчеството към
целенасочената самоадаптация. Така културологията - тази теоретична
парадигма на творческото преобразяване, постепенно се превръща и в
анторпология.
Адаптационните проблеми на човка превръщат
антропологията и в биология (тя от социална става
биологична…).
В бездната на адаптивния опит и опитност
на животинския свят се крият почти всички възможности човешкия
биологичен вид да оцелее поне за определено време в космическия
мякро и микросвят.
Срещата на човешкото познание с тях го
изправя пред необходимостта да разглежда себе си и своето общество
като цяло извън мирогледния затвор. До днес човекоцентризмът му е
"забранил" мисълта за "отвъд съществуващото и себе си", защото не
може да я разгърне дори като произволие на своето
мислене.
Днес трябва да се освободи от парадигмата
"човекът е мярка на всички неща" и, обединявайки наличната мисловна
потенция на досегашното и сегашното човечество, да насочи
познанието и към "отвъдсъществуеванието човешко". Дори отвъд
съществуването изобщо…
Или иначе: да превъзмогне веригите на
вложената в неговата изначална и органична азовост нечетност и
подири нова парадигма на познанието …
Но пък коя е тя!