ПРОБЛЕМИ НА ПОСТМОДЕРНОСТТА

Електронно списание

ISSN:1314-3700
Creative Commons License
Имейл на списанието
PMPjournal@swu.bg

Космосоциологията и бремето на измите, аксиологията и социалния субективизъм

Eлит Николов

Резюме

Времето, в което живеем, налага съществени промени в социологическото познание. От първия съветски изкуствен спътник на Земята започна ера на социална транзитивност, пренасяща се и в предметната насоченост на социологическото познание.

До днес социологията премина няколко етапа в развоя на своя познавателен интерес. Най-напред - към същността на обществото. След това - към неговата историческа характеристика. В лицето на емпиричната социлогия тя се превърна и в дескрипция на сегашното, на това "тук" и "сега".

Проявиха се и тенденции към очертаване на перспективата. Така общата терия на обществото започна да се превръща и в социална футурология. Всичко в тази социология придобива вид на преобразено досегашно състояние.

Днешният ден на обществото изисква познание предимно за бъдното състояние на човечеството. Изисква, налага и то императивно, проспекции. Прозренията в идущото състояние на обществото, доколкото те са или се стремвят да са научи прозрения, стават, следва да стават, ръководни начала в изучаването на сегашното.

Разширяващото се поприще на обществената практика в извъземието налага преход от творчеството към целенасочената самоадаптация. Така културологията - тази теоретична парадигма на творческото преобразяване, постепенно се превръща и в анторпология.

Адаптационните проблеми на човка превръщат антропологията и в биология (тя от социална става биологична…).

В бездната на адаптивния опит и опитност на животинския свят се крият почти всички възможности човешкия биологичен вид да оцелее поне за определено време в космическия мякро и микросвят.

Срещата на човешкото познание с тях го изправя пред необходимостта да разглежда себе си и своето общество като цяло извън мирогледния затвор. До днес човекоцентризмът му е "забранил" мисълта за "отвъд съществуващото и себе си", защото не може да я разгърне дори като произволие на своето мислене.

Днес трябва да се освободи от парадигмата "човекът е мярка на всички неща" и, обединявайки наличната мисловна потенция на досегашното и сегашното човечество, да насочи познанието и към "отвъдсъществуеванието човешко". Дори отвъд съществуването изобщо…

Или иначе: да превъзмогне веригите на вложената в неговата изначална и органична азовост нечетност и подири нова парадигма на познанието …

Но пък коя е тя!



Пълен текст