Настоящата статия има за цел да анализира няколко важни
аспекта в осмислянето на университетското образование като среда на
интелектуална и изследователска трансмисия, акцентирайки върху
следните въпроси:
- Кои са характеристиките на интегрирането на студентите към
изследователска работа;
- Какви качества формира изследователската дейност;
- Как обучаваните млади хора се отнасят към различните
изследователски активности.
Акцентът в анализа е поставен върху студентите и тяхната
гледна точка за включването им в изследователски дейности.
Статията е базирана на резултати, получени в хода на проекта
"Европейски подход за публични компетенции и участие в дигитална
среда", реализиран от преподаватели, докторанти и студенти от
катедра Социология, ЮЗУ "Неофит Рилски", през 2014
г. с ръководител доц.дсн Добринка
Пейчева. Основен метод за получаване на информация са 2 фокус
групи, проведени със студенти от хуманитарни специалности.
Модерното университетско образование трябва да представлява
единство на обучение и изследване.Включването на студентите в него
е важно, защото:
- повишава придобиваната от тях квалификация и
професионалните им умения;
- допринася за усвояване на компетентности чрез
"правене";
- формира нагласа за учене и усвояване на нови
неща.
Чрез изследователската работа:
- студентите стават по-активни и заинтересовани от
обучението;
- прилагат на практика наученото от лекции и
упражнения;
Включването на изследването в методите на преподаване е
важно за ефективността на образователния процес, защото е насочена
към комплексното личностно развитие както от гледна точка на
усвояване на конкретни умения и компетентности, така и по отношение
формирането на качества, които имат значение за създаване на обща
познавателна нагласа.
Един от важните изводи на статията е, че
участието в изследователска дейност от страна на студентите е
предпоставка за тяхната бъдеща професионална идентичност.
Изследването акцентира на това, че създаването на студентски
изследователски умения е свързано с учебните програми,
които трябва да стимулират повече творчество, индивидуален
подход и да кореспондират с личностно-центрираната педагогика. Също
е необходимо да се подчертае дефинирането на разнообразни методи на
преподаване и изпитване, стимулиращи индивидуалността в процеса на
обучение.