В статията се обосновава тезата, че основният проблем на
миграционния феномен и на описващите го теоретични концепции е
необходимостта от намирането на отговор на въпроса защо при
приблизително еднакви условия има хора и групи от хора, които
предприемат мигроционни действия, а други - не. Като "работещ"
отговор се предлага учението на руския етнолог Л.Н. Гумильов за
пасионарността. Защитава се позицията, че разгледана през призмата
на това учение, съвременната миграция не само не застрашава Европа
и България, а напротив - като им осигурява "подкрепата" на милиони
пасионарни личности, тя създава "демографско-съзидателните"
предпоставки за тяхното съществуване в глобалната епоха.