Във въведението на великия си опус "Die Gesellschaft der
Gesellschaft", Никълас Луман прави следното програмно изявление:
"Посоката на търсенията, които следвам, позволяват транзицията към
една радикално антихуманистка, радикално антирегионална и радикално
конструктивистка концепция за обществото"
В есето се стремя да разопаковам последиците от
антропоцентричната социална парадигма до тази, която децентрира
ролята на човешките същества в обществото и социалната теория.
Предлагам, в съответствие с интенциите на Н. Луман, да четем
неговата теория за обществото като радикално постхуманистично
начинание. Две интерпретации на работата на Н.Луман са откроени
специално. И двете - на Ханс-Георг Мьолер и на Кари Улф имат
напредничави прочити. Чрез постхуманистичните коментари на Мюлер и
Улф за Луман, аз се опитвам да подчертая какво точно трябва да
разбираме под термина "постхуманизъм" и как може да изглежда една
постхуманна социална мисъл. Следвайки Улф, определям постхуманизма
като начин на мислене, който идва "след" изчерпването на
ориентираните към човека начини за тълкуване на социалните
феномени. Технологичните промени и социалната диференциация налагат
необходимостта от отхвърляне на модели, които биха си представили
обществото като обикновен агрегат от човешки агенти или дори от
социални правила, измислени и оформени от хората. Нито можем да
интерпретираме обществото като сбор от човешки действия или
междуличностни отношения. Обществото е нещо повече от субективност
и не може да се сведе до набор от отношения между хората.
Обществото е повече от сумата от интерсубективните пространства.
Постхуманизмът е кохерентна стратегия, предназначена да интегрира
нечовешки обекти, материалности, отношения и системи в социалната
теория. Всъщност, Луман поставя хората ("психични системи") в
околната среда и ги "отделя" от обществото. Радикалната природа на
неговата социология се крие в реконцептуализацията на модерното
общество като една съвкупност от функционални системи, които са се
разраснали независимо от човешките интенции
Ключови думи: реконцептуализация;
постхуманизъм; социална теория.