Статията се
занимава с два периода на възход в търсенията на нови посоки в
културата ни, от началото и края на 20-ти век, на територията на
две изкуства- литературата и театъра. Това е сблъсъка на "младите"
от кръга "Мисъл"- Пенчо Славейков, Яворов, Петко Тодоров и д-р
Кръстев и"старите"- кръга около Вазов. В края на 20-ти век, след
падането на "желязната завеса", ново поколение в театъра ни-
режисьорите Стоян Камбарев, Бойко Богданов, Възкресия Вихърова
създават експериментални форми на въздействие върху публиката, нов
профил в културния ни пейзаж.
В този исторически контекст на 20-ти век
се очертава сблъсъка, но и връзката между поколенията, линията на
модерността в българските културни процеси.
Ключови думи: култура;
театър; литература; сблъсък.