В последните години в България все по-често се обсъждат
проблемите на децата, лишени от родителски грижи, настанени в
специализирани институции, големият им брой и стремежът за
деинституционализацията им. Предлагат се редица мерки за тяхното
решаване. Интернатната институционализирана грижа се очертава като
все по-неприемлива и нефункционална. Институция, която някога е
придобила право на легитимност днес губи своите позиции,
предпоставяйки дори криза на легитимността. Легитимната институция
се оказва кризисно натоварена и в крайна сметка нелегитимна.
Загубата на легитимност, от своя страна, води до алиенация на
възпитаниците на тази институция, с която се предизвиква социалната
им дезинтеграция, както и обратно - социалната дезинтеграция
алиенира възпитаниците на тази институция и поражда по-нататъшното
загубване на легитимност.
Независимо от засиленана медийна "рефлексия" относно децата от
институциите - животът им все още е енигма за голяма част от нашето
общество.
Обръщайки изследователски поглед към тази проблематика би ми се
искало да избегна баналните представи и да изложа една гледна
точка, основана на няколкогодишния ми емпиричен опит с деца от
институциите. Ще се опитам да насоча вниманието си към причините и
факторите, изграждащи девиантната идентичност на
институционализираните деца, проблематизирайки широко
разпространени нагласи и предразсъдъци.
Изучаването на образа на живот и социалната организация на
децата от институциите, на специфичните им социализационни процеси
и на девиантните поведенчески отклонения в тях, които влизат в
изследователския периметър на публикацията, се основават не само на
теоретичните източници, до които сме имали достъп, но и на
резултатите от приложените няколко социологически методa:
биографичен метод (жизнена история), включено наблюдение и
контент-анализ на вестниците "24 часа" и "Дневник".
Изследователският подход, основан на качествени методи, позволява
да се анализира в дълбочина дадената социална група и да се
верифицира лансираната теза. В същото време резултатите от
изследването биха предоставили необходимите елементи за нейното
"структуриране" Използваният количествен метод- индивидуална пряка
анкета, от своя страна, способства за конструиране на основните
параметри на общественото мнение за децата от специализирани
институции. Информацията, получена чрез различните методи не само
се допълва, но и позволява контролираност на резултатите.
На базата на теоретичен и емпиричен анализ се прави опит за
цялостна характеристика на образа на деца, настанени в социални
институции, както и за идентифициране на условията и факторите,
които създават условия за формиране на девиантна идентичност,
предизвиквайки криза на легитимността.