С развитието на средствата за комуникация, особено в модерното
общество, все повече става очевидно, че нациите са неизбежна
системна част от света като цяло. Наричаните днес индивидуални
общества като едни независими цялости, които не съществуват повече
като локални различия в стандартите, могат да бъдат разпознати само
в глобална рамка. Управляван от медиите светът като цяло е
трансформиран в това, което Маклуън джентълменски нарече навремето
" Глобално село", трасирайки начина на експанзия на големите сили
над бедните общества. За да се добие представа за индивидуалните
общества ние ги представяме като интегрална част от глобалното
цяло, заедно с външния, бихме казали западен фактор, който силно
повлиява техните фундаментални принципи. Обсегът на влияние е така
широк и природата му е така варираща, че той вкючва всички нации,
заедно с техните институции. Тази статия е опит да се допринесе за
описване на начина, по който културната рамка на мароканското
общество е уестернизирано, изхождайки от популярната музика и
промените, които настъпват в нея - както по съдържание, така и по
форма. В същото време учени с различни интереси и цели, главно
марокански, подчертават процесите на трансформация в популярната
музика, изтъквайки главно интеграцията и асимилацията на Западните
характеристики. Една такава ситуация провокира същностния въпрос -
защо мароканската популярна музика се е отворила на външно влияние
след като, губи своята оригиналност и същност. Базиран на
изследване на случай, фокусът в статията е насочен към компаративен
анализ на традиционните и модерни популярни певци.
Ключови думи: нация, глобализъм, традиционни ценности,
асимилация, индивидуални общества.