В контекста на кризата в образованието, този текст
разглежда митологичния сюжет като творческа територия, като
източник на смисъл и вдъхновение. Актуализира се важността на
сюжета - не толкова като разклоняваща се събитийна фабула, в която
често се объркваме и я забравяме, а като архетипно смислово ядро,
със своя драматургична конфликтност и своя символна натовареност, с
доминиращи "вечни" образи, чрез които знаково разпознаваме и
осмисляме същия този мит в други контексти .
Чрез възможностите на митологичните интерпретации
съвременният човек открива "резервния смисъл" на вечния сюжет,
превръща се част от големия диалог на времената и
културите.
Разглеждат се проблемите на визуализацията на мита,
представят се различните стратегии при екранизацията на митовете в
киното.
Би било добре да се преразгледат цялостно
възможностите за запознаване и работа с митологичните сюжети
- на всички нива на образователния процес.
Ключови думи: митологичен
сюжет, интерпретация, архетип, "неомитология",
кинодраматургия, екранизация.