При проектирането на съвременните
емпирични социологически изследвания съвместно се използват
знанията от социологическата теория, методите на статистиката и
възможностите на съвременните информационни технологии.
Развитието на съвременните комуникации са
привлекателни за организирането на различни социологически
изследвания, включително и чрез непредставителни извадки. Техните
предимства са големи поради минималните разходи на времеви,
финансови и човешки ресурси в сравнение с традиционните
изследвания. В тях могат да участват голям (практически
неограничен) брой респонденти, без това да натоварва ресурсно
изследването, а така също и изследователския екип.
В статията е представена идея за
използване на разработените модели за калибриране на данни от
извадки. Целта е подобряване качеството на информацията от извадки,
за които не са приложени известните класически методи при тяхното
формиране. Става дума за формиране на извадки, които се формират в
резултат на доброволното участие на единици от определена генерална
съвкупност ("метод на отзовалите се") при попълването на предложен
в интернет инструментариум на изследване.
Приложението на калибрацията и резултатите
от нея е илюстрирано с конкретен пример върху данни от проведено
изследване по интернет, като е използван продукта g-CALIB, базиран
в SPSS.
Крайната констатация е, че ако не може да
се потвърди, че изследването след калибрацията има предствителен
характер, то може да се каже, че след калибрацията обективността на
данните в много по-голяма степен е гарантирана. Обработената с тази
процедура информация носи всички добри качества на данни, получени
от извадки, за излъчването на които е приложен квотен подбор,
съчетаван с определена степен на случайност в подбора на единиците
за извадката.
Ключови
думи: представителни и непредставителни
извадки; претегляне на данни от извадки; постстратификация;
калибрация на данни.