Новите интернет технологии, предоставящи постоянен поток от
информация, осигупяват бърза комуникация и лесен достъп на хората
до глобалната мрежа. Въпреки бързото им разпространение, голяма
част от населението на света остава изключено от дигиталната
икономика, съществуват разлики и в степента на
достъп. Появяват се нови форми на неравенства,
създаващи маргинализирани групи, които нямат достъп до новите
комуникационни средства и поради това с ограничена възможност за
участие в социалния, икономическия и политическия
живот.
Новата среда изисква развитие на дигитални умения - набор от
умения, които позволяват ефективно управление на информацията и
правилно използване на ИКТ (Wallis, 2005). Все по-ясно е, че
индивидуалните дигитални връзки и капитал играят ключови роли от
академичните постижения до успеха на пазара на труда, не случайно
голяма част от вниманието на изследователите е насочено към децата
и подрастващите, тези, които се раждат в дигиталната
епоха.
Днешните тийнейджъри са технологично грамотни,
въпреки това съществуват различия между тях по отношение на
достъпа, използването и уменията. Когато децата влизат в средно
училище, някои от тях имат по-добър достъп до дигитални ресурси, а
липсата на такъв често лишава младежите от възможности за развитие
на ценни уеб умения.
В статията се разглежда наличната литература и методи за
изследване на дигиталните умения, както и данни от изследване сред
ученици на възраст 13-18 години в София. на база тези
данни ще се направи опит да се очертаят насоки за измерване на
реалните умения на учениците у нас и на уменията,
предизвикателствата, заплахите и пропуските на децата, за да са
конкурентоспособни в дигиталната ера.
Ключови думи: дигитални умения,
дигитално разделение, дигитално неравенство, дигитални
компетентности, социални мрежи.