В статията е прoследена необходимостта от присъединяването на
електронните документи с отдалечен достъп към системата на
задължителното депозиране, към тяхното съхраняване в национален
електронен архив и предоставянето им за ползване. Доказано е, че
този вид ресурси са важна част от националното документално
наследство и че тяхното събиране и съхраняване не е по силите на
една организация и би било разумно да се осъществява като
съвместна, коопертивна инициатива. Обосновано е схващането,
наложило се посвета, мрежовите ресурси да се регистрират подборно
като акцентът е поставен върху електронните книги и електронните
научни периодични издания.
Подробно е разгледана възможността дългосрочното съхраняване и
осигуряването на достъп до събраните документи да бъде възложено на
институция с устойчиво финансиране, натрупан опит в работата с
документи, с тяхната обработка и организация на ползване.
Националната библиотека, която има задължението да съхранява
националните печатни издания и да ги регистрира в националната
библиография е логично да се разпростре и върху документите,
публикувани в Интернет. Разгледан е и проектът "Електронните
документи с отдалечен достъп - създаване на национален архив,
регистрация и възможност за ползване", който Националната
библиотека "Св. св. Кирил и Методий" изработи и през 2014 г.
депозира в Министерство на културата.
Изказано е и недоволство от политиката на Министерство на
културата, което отговаря за съхраняването на националната писмена
памет, което не реагира адекватно на сериозността на поставените
проблеми и на Националната библиотека не се осигуряват средства за
закупуване на техника и щатни бройки за осъществяване на дейност,
която е от национално значение, регламентирана е от закон и има
изключително съществена роля за легитимиране на твърдението, че
мрежовите ресурси са важна част от националното документално
наследство.
Ключови думи: електронни документи с
отдалечен достъп; национален електронен архив; авторско право на
ползването на мрежови ресурси.