Настоящата статия е фокусирана
върху изследване на неравенствата, съществуващи в
училищната среда на съвременна България. Анализът е базиран върху
няколко основни теоретични
предпоставки и съответстващите им индикатори (Harvey), използвани
за измерване на
образователните неравенства:
- Вход, описващ условия и ресурси (финансови, физически, личностни)
на училището.
- Образователен процес, отнасящ се до всички процеси, протичащи в
училището: предразположения и
ценности, ниво на интереси, методи на преподаване, контакти,
оценяване.
- Постижения, касаещи резултатите на учениците, влияние на
семейството и неговият културен,
икономически и социален капитал (Бурдийо).
- Цели - отнасящи се до ефикасността на образованието и показващи
корелацията между
постижения и изходни условия.
Настоящата рамка за операционализация на неравенстват се отнася до
няколко типа български
училища - елитни, частни, ромски. Базирана на емпирични резултати и
данни, на ученически
постижения и мнения, на оценки на учителите, настоящата статия е
фокусирана върху степента, в
която различните български училища създават равенство на
образователните възможности или
създават неравни условия на «входа», в «процеса на обучение», на
«изхода» на образователния цикъл.
Един от изводите е, че същетсвуват сериозни различия между
училищата като среда, продуцираща
неравенства.
Ключови думи: Равенство на образователните възможности,
операционализация на неравенствата, съвременни български
училища