В статията е анализирана връзката на девиантните модели на
поведение със състоянието на аномия, въздействието на тези модели
върху социалната стабилност и тяхната нормализация.
Проблематизирани са процесът на реализиране на девиантните практики
и процесът, по който те се превръщат в норма. Анализът на
постмодерната ситуация дава възможност да се види, че тези
процеси са донякъде огледални, но по-важно - че са подчинени на
един и същи феномен: нарастването на вариативността на хабитусите,
което да преодолее несъвпадането между обективните и
интернализираните структури.
Ключови думи: девиации, иновации,
постмодерност, хабитус, нормализиране