Едни он най-тревожните вопли за редуцирани духовни контакти в
съвременното развитие на обществата, в това число и в България, са
воплите за намаленото четене на книги. Регулярно провежданите
социологически и статистиката през последните десетилетия разкриват
относително устойчива картина на спад или задържане на нивото на
четящите хора. Национални статистически институции, Евростат,
специализирани социологически агенции, както и специализирани
фондации, перманентно правят проучвания, огласявайки по-вече или
по-малко мрачни картини на четенето в много европейски страни.
Не трябва да се забравя обаче, че статистическата картина на
четенето не винаги се представя в релевантната на дигиталната епоха
светлина. Метаморфозите, които претърпя и претърпява книгата и
трансформациите, които настъпиха при четенето в дигиталната ера,
изискват по-специален изследователски поглед, който да се опита да
очертае както някои от последиците, така и от причините за
фундаментални промени, които ги съпътстват.
В настоящата статия се представят обобщени данни от проведена по
метода "експертна оценка" анкета сред 12 експерти, участващи в COST
Акция 1404 Е-Read (2014 - 2018г.) за нагласите към съвременните
форми на четене и към бъдещето на книгата и е в рамките на
изследователски проект ДКОСТ 01/13 от 04.08.2017 г. към ФНИ.
Някои от експертните изводи гласят, че книгата в традиционния и
вид ще се промени в голяма степен, ще се извършват множество
конвергентни процеси между традиционните и е-формати, както и между
останалите медии, но като хартиен носител няма да изчезне, ще бъде
притежание преобладаващо на интелектуалния елит.
Ключови думи: четене; книга; е-четене;
бъдеще на книгата; нагласи към четенето.